rudin (Иван Христов)
1 858

Mar 20, 2012, 6:39 AM

Мартенска

Poetry » Civic

639 0 6

С цветове на пресукани нишки

на пролятата кръв и честта

Аспарух от разгромните вишки

е изпращал по птици веста.

Те са с цвят на свенливо „Не може”

в онова късче мъничка тлен

оросило моминското ложе

във съюза предбрачно скрепен.

На героите в ризите бели

с потъмняла от времето кръв;

в знамената през битки превели

свободата до онзи ден пръв.

Затова на ревери и китки

всеки път в тези мартенски дни

носим в древните символи скрити

поколения светли мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rudin (Иван Христов)

Нина, Бостан, Елена, Бети - Честита пролет! Благодаря за отзивите и до нови срещи.

2012-03-20T20:29:13+02:00
beti

Чистота!
Поздрав!

2012-03-20T11:39:57+02:00
elenasim1 (Елeна)

Честита пролет!

2012-03-20T10:13:46+02:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Много объркано стихотворение, разбъркано идейно. Похвално е желанието ти да напишеш нещо патриотично, но темата не е развита добре. Не се разбира напр. откъде се взе свободата - твърде отвлечено е упомената. Все пак Аспарух не е национално освободителен герой, борещ се срещу чуждо подтисничество, а основател на Дунавска България и завоевател. Няма да се впускам в по-дълга критика, но при такъв род стихотворения няма да е зле да вложиш повече логична последователност.

2012-03-20T08:02:29+02:00
rudin (Иван Христов)

Честита пролет, Виктор!

2012-03-20T07:34:31+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0