С цветове на пресукани нишки
на пролятата кръв и честта
Аспарух от разгромните вишки
е изпращал по птици веста.
Те са с цвят на свенливо „Не може”
в онова късче мъничка тлен
оросило моминското ложе
във съюза предбрачно скрепен.
На героите в ризите бели
с потъмняла от времето кръв;
в знамената през битки превели
свободата до онзи ден пръв.
Затова на ревери и китки
всеки път в тези мартенски дни
носим в древните символи скрити
поколения светли мечти!
© Иван Христов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
