Уж настъпи вече пролет,
а осъмнахме със сняг!
Пъпките навред наболи
Марта изненада пак...
Но към обед се усмихна!
Бледо слънчице проби.
Вятърът студен притихна.
Дрънн - капчукът затръби...
И до вечерта, отчаян,
скри се някъде на хлад.
Всички знаем колко траен
си е мартенският яд...
© Борко Бърборко Всички права запазени