11.11.2016 г., 15:41  

Машина на времето

926 0 2

Ще замина далече.

Да събера стъкълцата от вчера.

Ще пътувам по глобуси от време...

Тебе моя да намеря.

 

Ти пак ще си така красива.

Пак във мене ще вярваш.

"Целуни ме.." – ще шепна без сила.

А ти – този път ще го направиш.

 

Ще сме щастливи, зная,

Ще се обичаме.

Завинаги твоя ще стана.

Далеч от светското вричане.

 

В мен остани.

А аз във теб ще витая.

И други истини за света –

Нека...

Нека не зная.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николинка Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...