Nov 11, 2016, 3:41 PM  

Машина на времето

  Poetry » Love
928 0 2

Ще замина далече.

Да събера стъкълцата от вчера.

Ще пътувам по глобуси от време...

Тебе моя да намеря.

 

Ти пак ще си така красива.

Пак във мене ще вярваш.

"Целуни ме.." – ще шепна без сила.

А ти – този път ще го направиш.

 

Ще сме щастливи, зная,

Ще се обичаме.

Завинаги твоя ще стана.

Далеч от светското вричане.

 

В мен остани.

А аз във теб ще витая.

И други истини за света –

Нека...

Нека не зная.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николинка Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...