sos317 (Николинка Кирилова)
26 11
Nov 11, 2016, 3:41 PM  

Машина на времето 

  Poetry » Love
701 0 2

Ще замина далече.

Да събера стъкълцата от вчера.

Ще пътувам по глобуси от време...

Тебе моя да намеря.

 

Ти пак ще си така красива.

Пак във мене ще вярваш.

"Целуни ме.." – ще шепна без сила.

А ти – този път ще го направиш.

 

Ще сме щастливи, зная,

Ще се обичаме.

Завинаги твоя ще стана.

Далеч от светското вричане.

 

В мен остани.

А аз във теб ще витая.

И други истини за света –

Нека...

Нека не зная.

© Николинка Кирилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??