14.10.2016 г., 7:42

Малките жестове

552 1 2

Сутрин, още от събуждане,
се случват мънички неща,
които лекичко се трупат
 и става купчинка до вечерта.

Купчинките се събират бавно,
ден, по ден расте купът,
пълни се със малки случки
 и оказва се, животът е това.

В очакване на шеметни събития,
някак си живота е отминал,
остават мъничките жестове,
в които истинското щастие се скрило.

Една целувка, очакван поглед,
една подадена ръка при трудност,
едничка дума, казана навреме,
уж малки жестове, но колко са големи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...