14 oct 2016, 7:42

Малките жестове

  Poesía
559 1 2

Сутрин, още от събуждане,
се случват мънички неща,
които лекичко се трупат
 и става купчинка до вечерта.

Купчинките се събират бавно,
ден, по ден расте купът,
пълни се със малки случки
 и оказва се, животът е това.

В очакване на шеметни събития,
някак си живота е отминал,
остават мъничките жестове,
в които истинското щастие се скрило.

Една целувка, очакван поглед,
една подадена ръка при трудност,
едничка дума, казана навреме,
уж малки жестове, но колко са големи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...