Oct 14, 2016, 7:42 AM

Малките жестове

  Poetry
553 1 2

Сутрин, още от събуждане,
се случват мънички неща,
които лекичко се трупат
 и става купчинка до вечерта.

Купчинките се събират бавно,
ден, по ден расте купът,
пълни се със малки случки
 и оказва се, животът е това.

В очакване на шеметни събития,
някак си живота е отминал,
остават мъничките жестове,
в които истинското щастие се скрило.

Една целувка, очакван поглед,
една подадена ръка при трудност,
едничка дума, казана навреме,
уж малки жестове, но колко са големи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...