Oct 14, 2016, 7:42 AM

Малките жестове

  Poetry
556 1 2

Сутрин, още от събуждане,
се случват мънички неща,
които лекичко се трупат
 и става купчинка до вечерта.

Купчинките се събират бавно,
ден, по ден расте купът,
пълни се със малки случки
 и оказва се, животът е това.

В очакване на шеметни събития,
някак си живота е отминал,
остават мъничките жестове,
в които истинското щастие се скрило.

Една целувка, очакван поглед,
една подадена ръка при трудност,
едничка дума, казана навреме,
уж малки жестове, но колко са големи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...