14.03.2008 г., 11:38

Маска

1.5K 0 7
 

Лицето ми е маска,

красива, порцеланова,

добре прилепваща,

всичко скриваща.

Лицето ми е прозорец,

но затворен.

Защо да го отварям?

Защо да се разкривам?

Аз съм просто маска,

вървяща сред другите

покрити с маски лица.

Защо да я свалям?

Защо да се разкривам?

Аз съм такава,

подобна,

същата

като другите.

Крия се зад студена

подозрителност,

а вътрешно съм красива,

а вътрешно съм ранима.

Защо да се променям?

Защо да те пусна

отвъд видимото,

вътре в истината,

след като ти си също

една маска.

Аз съм различна:

в гърдите ми бие сърце,

в очите ми гори огън,

във вените ми тече лава.

Аз съм нежна и грижовна.

Не търся бърза авантюра,

при нея пламва огън и изгасва

с бързината на светкавица.

Искам нещо бавно,

романтично,

лирично,

нещо неповторимо различно,

както съм различна и аз самата.

Ще съм твоя,

вярна, отдадена изцяло,

само ми кажи какво ми даваш.

От празни обещания не се трогвам,

ще сваля маската само когато

съм сигурна, че ще получа нещо повече от

жалките остатъци от буйната ти младост.

Аз съм само маска, на другите приличам,

но съм различна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Различна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...