Маска
Лицето ми е маска,
красива, порцеланова,
добре прилепваща,
всичко скриваща.
Лицето ми е прозорец,
но затворен.
Защо да го отварям?
Защо да се разкривам?
Аз съм просто маска,
вървяща сред другите
покрити с маски лица.
Защо да я свалям?
Защо да се разкривам?
Аз съм такава,
подобна,
същата
като другите.
Крия се зад студена
подозрителност,
а вътрешно съм красива,
а вътрешно съм ранима.
Защо да се променям?
Защо да те пусна
отвъд видимото,
вътре в истината,
след като ти си също
една маска.
Аз съм различна:
в гърдите ми бие сърце,
в очите ми гори огън,
във вените ми тече лава.
Аз съм нежна и грижовна.
Не търся бърза авантюра,
при нея пламва огън и изгасва
с бързината на светкавица.
Искам нещо бавно,
романтично,
лирично,
нещо неповторимо различно,
както съм различна и аз самата.
Ще съм твоя,
вярна, отдадена изцяло,
само ми кажи какво ми даваш.
От празни обещания не се трогвам,
ще сваля маската само когато
съм сигурна, че ще получа нещо повече от
жалките остатъци от буйната ти младост.
Аз съм само маска, на другите приличам,
но съм различна!
© Различна All rights reserved.
