Какво бе животът ли?
Нима не беше всекидневен маскарад,
в който скри същността си
и подложи себе си на този ад,
за да останеш сам с немощта си?
Реши зад жалка маска да се скриеш
и друго „лице” пред света да покажеш.
Но не помисли, че така личността си ще изтриеш
и от бремето си ще се смажеш.
Не разбра кога душата си изгуби
и пред лицето на страха се ти сломи,
кога и себе си погуби
и без вяра ти в прахта се сгромоли.
Дали имаше смисъл от това сиво съществуване?
Не се запита и за миг дори.
А обрече се на безлично робуване,
което беше крахът на твоите мечти.
© Николета Всички права запазени