30.12.2008 г., 0:50

Маска

839 0 2

Какво бе животът ли?

Нима не беше всекидневен маскарад,

в който скри същността си

и подложи себе си на този ад,

за да останеш сам с немощта си?

 

Реши зад жалка маска да се скриеш

и друго „лице” пред света да покажеш.

Но не помисли, че така личността си ще изтриеш

и от бремето си ще се смажеш.

 

Не разбра кога душата си изгуби

и пред лицето на страха се ти сломи,

кога и себе си погуби

 и без вяра ти в прахта се сгромоли.


Дали имаше смисъл от това сиво съществуване?

Не се запита и за миг дори.

А обрече се на безлично робуване,

което беше крахът на твоите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • на мен ми хареса.Има над какво да се замисли човек ако иска...
  • Сив е стихът ти, но реален.
    И все пак...
    "Така че смело напред и не унивай отново,
    бъди устремен и вярвай в своето „Аз"."

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...