30.12.2008 г., 0:50

Маска

840 0 2

Какво бе животът ли?

Нима не беше всекидневен маскарад,

в който скри същността си

и подложи себе си на този ад,

за да останеш сам с немощта си?

 

Реши зад жалка маска да се скриеш

и друго „лице” пред света да покажеш.

Но не помисли, че така личността си ще изтриеш

и от бремето си ще се смажеш.

 

Не разбра кога душата си изгуби

и пред лицето на страха се ти сломи,

кога и себе си погуби

 и без вяра ти в прахта се сгромоли.


Дали имаше смисъл от това сиво съществуване?

Не се запита и за миг дори.

А обрече се на безлично робуване,

което беше крахът на твоите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • на мен ми хареса.Има над какво да се замисли човек ако иска...
  • Сив е стихът ти, но реален.
    И все пак...
    "Така че смело напред и не унивай отново,
    бъди устремен и вярвай в своето „Аз"."

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...