8.10.2010 г., 0:18

Маска

977 0 2

Маска

 

Не е нужно да го правиш,

Защо усмихваш се, когато те боли?

Така все по-безчувствена оставаш

И все повече обличаш се в лъжи.

 

Не искаш ли да се покажеш

Такава, истинска, каквато те познах,

Нима на тез очи ще можеш да откажеш,

За да ги отворя колко много преживях.

 

Вземи си болката, която ми остави,

Научих се и сам да я набавям,

И някак си това, което с мен направи,

Помогна ми със всичко да се справям.

 

Да пия от живота се научих

И пак да се събуждам ожаднял,

Но тази роля май не се получи.

Написах си сценарий за по-хубав сериал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© okinaf Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...