Маската на суетата

Поезия » Свободен стих

783 0 10

Когато любовта почука нежно на вратата ти,

не бързай да отваряш

може да е сатаната!

Когато болна страда ти душата,

не бързай да осъждаш самотата.

Когато всичко ти се вижда сиво,

просто си сложи

душевното

червило,

маската с усмивка наложѝ

и излез сред хората,

сред хората – обикновените.

Може и да ти олекне.

(Но не разчитай много на това)
Комплексите текат във вените...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Веси_Еси (Еси)

Прав си - не е лесно с такава маска. Знаеш ли, просто бъди такъв какъвто си. Пък любовта сама ще те открие ... кокато и където е писано Поздрави!

2017-02-15T09:07:14+02:00
Putin (Владимир Владимирович)

Както казва Руми при обикновените хора маска не ти трябва. Въпросът е да ги намериш, защото не всички искат да са обикновени. Смятат се за велики - "Комплексите текат във вените..." Поздрави за хубавият стих!

2017-02-15T08:17:51+02:00
rumbic (Руми)

Интересни разсъждения... Но мисля, че сред обикновените хора не е нужна маска, тя е за съвсем други среди! Поздрав, без маска!

2017-02-15T07:59:32+02:00
Цъки (Христо Манчев)

Дилемата е сложна Гавраиле..То ако беше толкоз лесно щеше да с много постно.. нямаше да я има тръпката .. като в шоколадово яйце са скрити те нещата .. като във варен картоф.. разчупиш го , а той -суров :P

2017-02-14T23:09:59+02:00
ico1_all (Христо Паничаров)

Давай смела с "душевното червило" и си свиркай. Поздрави!

2017-02-14T22:40:20+02:00