14 feb 2017, 19:35

Маската на суетата

788 0 10

Когато любовта почука нежно на вратата ти,

не бързай да отваряш

може да е сатаната!

Когато болна страда ти душата,

не бързай да осъждаш самотата.

Когато всичко ти се вижда сиво,

просто си сложи 

душевното

червило,

маската с усмивка наложѝ

и излез сред хората, 

сред хората – обикновените.

Може и да ти олекне.

(Но не разчитай много  на това)
Комплексите текат във вените...



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прав си - не е лесно с такава маска. Знаеш ли, просто бъди такъв какъвто си. Пък любовта сама ще те открие ... кокато и където е писано Поздрави!
  • Както казва Руми при обикновените хора маска не ти трябва. Въпросът е да ги намериш, защото не всички искат да са обикновени. Смятат се за велики - "Комплексите текат във вените..." Поздрави за хубавият стих!
  • Интересни разсъждения... Но мисля, че сред обикновените хора не е нужна маска, тя е за съвсем други среди! Поздрав, без маска!
  • Дилемата е сложна Гавраиле..То ако беше толкоз лесно щеше да с много постно.. нямаше да я има тръпката .. като в шоколадово яйце са скрити те нещата .. като във варен картоф.. разчупиш го , а той -суров :P
  • Давай смела с "душевното червило" и си свиркай. Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...