Цъки (Христо Манчев) Цъки (Христо Манчев)
15 182
14 feb 2017, 19:35

Маската на суетата

787 0 10

Когато любовта почука нежно на вратата ти,

не бързай да отваряш

може да е сатаната!

Когато болна страда ти душата,

не бързай да осъждаш самотата.

Когато всичко ти се вижда сиво,

просто си сложи 

душевното

червило,

маската с усмивка наложѝ

и излез сред хората, 

сред хората – обикновените.

Може и да ти олекне.

(Но не разчитай много  на това)
Комплексите текат във вените...



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Веси_Еси (Еси)
    Веси_Еси (Еси)
    Прав си - не е лесно с такава маска. Знаеш ли, просто бъди такъв какъвто си. Пък любовта сама ще те открие ... кокато и където е писано Поздрави!
  • Putin (Владимир Владимирович)
    Putin (Владимир Владимирович)
    Както казва Руми при обикновените хора маска не ти трябва. Въпросът е да ги намериш, защото не всички искат да са обикновени. Смятат се за велики - "Комплексите текат във вените..." Поздрави за хубавият стих!
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Интересни разсъждения... Но мисля, че сред обикновените хора не е нужна маска, тя е за съвсем други среди! Поздрав, без маска!
  • Цъки (Христо Манчев)
    Цъки (Христо Манчев)
    Дилемата е сложна Гавраиле..То ако беше толкоз лесно щеше да с много постно.. нямаше да я има тръпката .. като в шоколадово яйце са скрити те нещата .. като във варен картоф.. разчупиш го , а той -суров :P
  • ico1_all (Христо Паничаров)
    ico1_all (Христо Паничаров)
    Давай смела с "душевното червило" и си свиркай. Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0