Когато любовта почука нежно на вратата ти,
не бързай да отваряш
може да е сатаната!
Когато болна страда ти душата,
не бързай да осъждаш самотата.
Когато всичко ти се вижда сиво,
просто си сложи
душевното
червило,
маската с усмивка наложѝ
и излез сред хората,
сред хората – обикновените.
Може и да ти олекне.
(Но не разчитай много на това)
Комплексите текат във вените...
© Христо Манчев Todos los derechos reservados