25.01.2004 г., 22:21

Маски

2K 0 4
МАСКИ

Пред мен едно море от хора,

те движат се, като вълни огромни.

Едни притичват, други ходят,

едни намръщени, а другите чаровни.

Едни брутални, а пък другите прилични

и всичките, са толкова различни....

Мома красива, но фалшива.

Младеж атлет, но без късмет.

Жени чаровни, но отровни.

Мъже със бизнес преуспяли,

с души напълно загрубяли.

И старци, баби побеляли,

с пенсията оцеляли.

Децата даже нахитряли,

си тичат нищо не видяли.

Красиви думи, комплименти,

признания като на ленти,

пари, екстаз и отчаяние,

закани, празни обещания.....

И Бог ги гледа и не пита,

пресява ги през своето сито...

            ЧОВЕЦИТЕ сега къде са,

            в тълпата с хиляди окраски ?

То просто е и много ясно,

това са само МАСКИ...... маски........

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много чисто и ясно изказване.Евала.Малко са хората,които могат да си позволят да бъдат толкова искрени и с две -три думи,казани на място да кажат Всичко!
  • Да, наистина театралите в този живот са извънредно много !
    Идеално си се изразила, независимо, че е песимистично . . .
    Звучи, като едно предупреждение, за хората които смятат, че нещата от живота са чисти, подредени и добронамерени.
    Много ми хареса, Пепинка !
  • За мен това което се опитваш, да кажеш няма значение, но си го изразила така, че да грабнеш читателя. Поздравления, Пепина, сигурно би ми било приятно, да прочета и други, твои произведения.
  • Ох, трудно ми беше да го възприема от раз. Много песимистично. Но иначе не е никак лошо.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...