Jan 25, 2004, 10:21 PM

Маски

  Poetry
2K 0 4
МАСКИ

Пред мен едно море от хора,

те движат се, като вълни огромни.

Едни притичват, други ходят,

едни намръщени, а другите чаровни.

Едни брутални, а пък другите прилични

и всичките, са толкова различни....

Мома красива, но фалшива.

Младеж атлет, но без късмет.

Жени чаровни, но отровни.

Мъже със бизнес преуспяли,

с души напълно загрубяли.

И старци, баби побеляли,

с пенсията оцеляли.

Децата даже нахитряли,

си тичат нищо не видяли.

Красиви думи, комплименти,

признания като на ленти,

пари, екстаз и отчаяние,

закани, празни обещания.....

И Бог ги гледа и не пита,

пресява ги през своето сито...

            ЧОВЕЦИТЕ сега къде са,

            в тълпата с хиляди окраски ?

То просто е и много ясно,

това са само МАСКИ...... маски........

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много чисто и ясно изказване.Евала.Малко са хората,които могат да си позволят да бъдат толкова искрени и с две -три думи,казани на място да кажат Всичко!
  • Да, наистина театралите в този живот са извънредно много !
    Идеално си се изразила, независимо, че е песимистично . . .
    Звучи, като едно предупреждение, за хората които смятат, че нещата от живота са чисти, подредени и добронамерени.
    Много ми хареса, Пепинка !
  • За мен това което се опитваш, да кажеш няма значение, но си го изразила така, че да грабнеш читателя. Поздравления, Пепина, сигурно би ми било приятно, да прочета и други, твои произведения.
  • Ох, трудно ми беше да го възприема от раз. Много песимистично. Но иначе не е никак лошо.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...