19.02.2020 г., 17:43

Мастилено небе

1.1K 2 5

Буря след буря...

Това ли е живота?

Като бледи сенки

теглим си хомота.

Като бледи сенки,

без глас и без име

народа ни пленен е

в робство ще загине!

Мастилено небе –

наболяло от въпроси!

Мастилено небе –

е и моето име...

А мастилото прелива,

по листа бял се стича

и оставя диря –

иска да запиша...

История славна –

как със сетни сили

оковите железни

от себе си свалихме.

Мастилено небе –

наболяло от въпроси!

А отговорите смели

всеки сам за себе си

ги пази...

Мастилено небе –

разцепи тишината

и облаците бели,

надеждата –

на крила понася.

И златно слънце грее

ширят се житата,

чучулиги сладко пеят,

огласят синевата...

И тъй мила, свята

е за всеки свободата!

Народа се въздигна

и раните превърза,

децата се завръщат

под родната си стряха.

И тъй свята е, и мила

родината прекрасна!

До сетния си дъх!

Заклех се!

Да те пазя!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!
  • Искрено и красиво.Изпълнено с много обич.
  • Младене, благодаря ти от сърце за хубавите думи и прекрасния ти коментар!

    Родина
    "Трепти, трепти и изгрява ясно ми слънце!
    Над нашата мила и свидна Родина!
    И толкова гордост напира в сърцето ми!
    Заклевам се - до сетния дъх ще те пазя!"
    Катя

    Петър, благодаря ти от сърце за искрения коментар!
    Пазя я и в сърцето и в душата си, Петър!
    Нашата свидна, Родина!

    Извезана под Млечния път
    "Родино, извезана си под Млечния път,
    където погледа се взира в звезден разкош,
    нашепвам тихо твоето име, а сърцето
    се изпълва със звезден благослов!"
    Катя


    Мариана, благодаря ти за хубавите думи!

    Надежда
    Вълшебство е изгрева -
    докосва душата ми...
    Виж, този свят -
    как кристално блести,
    целува деня ми...
    И със вълшебство докосва,
    най - светлата страница
    от книгата на живота...
    Катя
    Мили приятели за мен е чест да ви видя на моята страница!
    Благодаря ви!
  • За по-младите поети този леко патетичен и патриотичен стил на изразяване, начина по който някои от нас пишат е може би остарял, и дори смешен. Всяка творба си има своята аудитория, тази е за хора (не само поети), на които нещо им трепва отвътре, щом стане дума за България. Другите лично мен не ме интересуват, пък били те и български граждани по документи.
    Поздрави, Катя, само от мое име, не ме е упълномощил никой да благодаря от негово име. Пази си я в сърцето, България. Един ден ще си я върнем обратно, на прав път сме, щом още милеем за нея.
  • Най-сетне някой да каже нещо хубаво за нашата свята майчица България. Дори на този свещен ден за цяла България - 19 февруари, на който загубихме Апостола на свободата Васил Левски, някой не се посвени да постави под съмнение делото му, както и това на Ботев. Неверници сме ние българите. Живеем за единия гол бит и за битовото си разложение. Особено много ме радва, че точно ти, Катя - една от най-точните дами в този сайт, написа този хубав стих, въздигайки българското! Благодаря ти от името на всички, които още вярваме в майка България!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...