Feb 19, 2020, 5:43 PM

Мастилено небе

  Poetry
1.1K 2 5

Буря след буря...

Това ли е живота?

Като бледи сенки

теглим си хомота.

Като бледи сенки,

без глас и без име

народа ни пленен е

в робство ще загине!

Мастилено небе –

наболяло от въпроси!

Мастилено небе –

е и моето име...

А мастилото прелива,

по листа бял се стича

и оставя диря –

иска да запиша...

История славна –

как със сетни сили

оковите железни

от себе си свалихме.

Мастилено небе –

наболяло от въпроси!

А отговорите смели

всеки сам за себе си

ги пази...

Мастилено небе –

разцепи тишината

и облаците бели,

надеждата –

на крила понася.

И златно слънце грее

ширят се житата,

чучулиги сладко пеят,

огласят синевата...

И тъй мила, свята

е за всеки свободата!

Народа се въздигна

и раните превърза,

децата се завръщат

под родната си стряха.

И тъй свята е, и мила

родината прекрасна!

До сетния си дъх!

Заклех се!

Да те пазя!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!
  • Искрено и красиво.Изпълнено с много обич.
  • Младене, благодаря ти от сърце за хубавите думи и прекрасния ти коментар!

    Родина
    "Трепти, трепти и изгрява ясно ми слънце!
    Над нашата мила и свидна Родина!
    И толкова гордост напира в сърцето ми!
    Заклевам се - до сетния дъх ще те пазя!"
    Катя

    Петър, благодаря ти от сърце за искрения коментар!
    Пазя я и в сърцето и в душата си, Петър!
    Нашата свидна, Родина!

    Извезана под Млечния път
    "Родино, извезана си под Млечния път,
    където погледа се взира в звезден разкош,
    нашепвам тихо твоето име, а сърцето
    се изпълва със звезден благослов!"
    Катя


    Мариана, благодаря ти за хубавите думи!

    Надежда
    Вълшебство е изгрева -
    докосва душата ми...
    Виж, този свят -
    как кристално блести,
    целува деня ми...
    И със вълшебство докосва,
    най - светлата страница
    от книгата на живота...
    Катя
    Мили приятели за мен е чест да ви видя на моята страница!
    Благодаря ви!
  • За по-младите поети този леко патетичен и патриотичен стил на изразяване, начина по който някои от нас пишат е може би остарял, и дори смешен. Всяка творба си има своята аудитория, тази е за хора (не само поети), на които нещо им трепва отвътре, щом стане дума за България. Другите лично мен не ме интересуват, пък били те и български граждани по документи.
    Поздрави, Катя, само от мое име, не ме е упълномощил никой да благодаря от негово име. Пази си я в сърцето, България. Един ден ще си я върнем обратно, на прав път сме, щом още милеем за нея.
  • Най-сетне някой да каже нещо хубаво за нашата свята майчица България. Дори на този свещен ден за цяла България - 19 февруари, на който загубихме Апостола на свободата Васил Левски, някой не се посвени да постави под съмнение делото му, както и това на Ботев. Неверници сме ние българите. Живеем за единия гол бит и за битовото си разложение. Особено много ме радва, че точно ти, Катя - една от най-точните дами в този сайт, написа този хубав стих, въздигайки българското! Благодаря ти от името на всички, които още вярваме в майка България!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...