Izumrudkata (Катя)
290 3868
19 февр. 2020 г., 17:43

Мастилено небе 

  Поэзия
713 2 5

Буря след буря...

Това ли е живота?

Като бледи сенки

теглим си хомота.

Като бледи сенки,

без глас и без име

народа ни пленен е

в робство ще загине!

Мастилено небе –

наболяло от въпроси!

Мастилено небе –

е и моето име...

А мастилото прелива,

по листа бял се стича

и оставя диря –

иска да запиша...

История славна –

как със сетни сили

оковите железни

от себе си свалихме.

Мастилено небе –

наболяло от въпроси!

А отговорите смели

всеки сам за себе си

ги пази...

Мастилено небе –

разцепи тишината

и облаците бели,

надеждата –

на крила понася.

И златно слънце грее

ширят се житата,

чучулиги сладко пеят,

огласят синевата...

И тъй мила, свята

е за всеки свободата!

Народа се въздигна

и раните превърза,

децата се завръщат

под родната си стряха.

И тъй свята е, и мила

родината прекрасна!

До сетния си дъх!

Заклех се!

Да те пазя!

 

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!
  • Искрено и красиво.Изпълнено с много обич.
  • Младене, благодаря ти от сърце за хубавите думи и прекрасния ти коментар!

    Родина
    "Трепти, трепти и изгрява ясно ми слънце!
    Над нашата мила и свидна Родина!
    И толкова гордост напира в сърцето ми!
    Заклевам се - до сетния дъх ще те пазя!"
    Катя

    Петър, благодаря ти от сърце за искрения коментар!
    Пазя я и в сърцето и в душата си, Петър!
    Нашата свидна, Родина!

    Извезана под Млечния път
    "Родино, извезана си под Млечния път,
    където погледа се взира в звезден разкош,
    нашепвам тихо твоето име, а сърцето
    се изпълва със звезден благослов!"
    Катя


    Мариана, благодаря ти за хубавите думи!

    Надежда
    Вълшебство е изгрева -
    докосва душата ми...
    Виж, този свят -
    как кристално блести,
    целува деня ми...
    И със вълшебство докосва,
    най - светлата страница
    от книгата на живота...
    Катя
    Мили приятели за мен е чест да ви видя на моята страница!
    Благодаря ви!
  • За по-младите поети този леко патетичен и патриотичен стил на изразяване, начина по който някои от нас пишат е може би остарял, и дори смешен. Всяка творба си има своята аудитория, тази е за хора (не само поети), на които нещо им трепва отвътре, щом стане дума за България. Другите лично мен не ме интересуват, пък били те и български граждани по документи.
    Поздрави, Катя, само от мое име, не ме е упълномощил никой да благодаря от негово име. Пази си я в сърцето, България. Един ден ще си я върнем обратно, на прав път сме, щом още милеем за нея.
  • Най-сетне някой да каже нещо хубаво за нашата свята майчица България. Дори на този свещен ден за цяла България - 19 февруари, на който загубихме Апостола на свободата Васил Левски, някой не се посвени да постави под съмнение делото му, както и това на Ботев. Неверници сме ние българите. Живеем за единия гол бит и за битовото си разложение. Особено много ме радва, че точно ти, Катя - една от най-точните дами в този сайт, написа този хубав стих, въздигайки българското! Благодаря ти от името на всички, които още вярваме в майка България!
Предложения
: ??:??