Сам горих се пак, за да забравя,
с малката приятелка, свещта,
в екип работихме си двете досега,
плътта цвърчи, реве от ужас,
протестира, мята се, пищи, врещи,
калейдоскоп от гротескните гримаси,
същинско агне по Гергьовден,
обречено да е желаната цигулка,
остър нож във грубата ръка,
поел отдавна функцията на лъка,
весела агония, музика от хрипове,
мелодия оцапана е прелестно в червено , ...