Мазохистично
559
0
4
Сам горих се пак, за да забравя,
с малката приятелка, свещта,
в екип работихме си двете досега,
плътта цвърчи, реве от ужас,
протестира, мята се, пищи, врещи,
калейдоскоп от гротескните гримаси,
същинско агне по Гергьовден,
обречено да е желаната цигулка,
остър нож във грубата ръка,
поел отдавна функцията на лъка,
весела агония, музика от хрипове,
мелодия оцапана е прелестно в червено ,
с какво заслужила съм аз това?
Обидено проплака пак плътта,
не ти ли служих вярно досега?
Болката не слуша ме обаче,
без да искам, дал съм ù живот,
име, плът, че и собствен глас,
нагло и без мое позволение
флиртува и прегръща сластно
другата, онази болката в сърцето,
подарява и без свян и с похот
букет магарешки бодили!
Завиждам ù със поглед озверял,
на мен кой подари ми и един бодил?
Влюбени една във друга вече,
подмолно съюзени срещу мен,
вещици, вмирисани от старостта,
оплетени във мазна слуз едно в едно,
сега ликуват паразитно двете в мен,
зурли свински, разравят пепел от тъга,
хвърлям се отчаяно във ледена вода,
мощната стихия не ще убие ги и тя,
мисли паразитни вкопчени са в мен ,
сбрани са в пиявицата гнусна, жадна,
педантична, неумолимата лихварка
трепери да изпие и последния ми
тлеещ хилаво и парцаливо дъх живот.
с малката приятелка, свещта,
в екип работихме си двете досега,
плътта цвърчи, реве от ужас,
протестира, мята се, пищи, врещи,
калейдоскоп от гротескните гримаси,
същинско агне по Гергьовден,
обречено да е желаната цигулка,
остър нож във грубата ръка,
поел отдавна функцията на лъка,
весела агония, музика от хрипове,
мелодия оцапана е прелестно в червено ,
с какво заслужила съм аз това?
Обидено проплака пак плътта,
не ти ли служих вярно досега?
Болката не слуша ме обаче,
без да искам, дал съм ù живот,
име, плът, че и собствен глас,
нагло и без мое позволение
флиртува и прегръща сластно
другата, онази болката в сърцето,
подарява и без свян и с похот
букет магарешки бодили!
Завиждам ù със поглед озверял,
на мен кой подари ми и един бодил?
Влюбени една във друга вече,
подмолно съюзени срещу мен,
вещици, вмирисани от старостта,
оплетени във мазна слуз едно в едно,
сега ликуват паразитно двете в мен,
зурли свински, разравят пепел от тъга,
хвърлям се отчаяно във ледена вода,
мощната стихия не ще убие ги и тя,
мисли паразитни вкопчени са в мен ,
сбрани са в пиявицата гнусна, жадна,
педантична, неумолимата лихварка
трепери да изпие и последния ми
тлеещ хилаво и парцаливо дъх живот.
© Антон Антонов All rights reserved.
. Преди време ми направиха забележка за римуван стих....римата често убивала смисъла, затова да се пробвам с бели стихове 
