30.08.2008 г., 18:18

Мечта

959 0 3

Дъждът си вали,

а аз се чудя, дали

си мислиш за мен,

както аз за теб.

 

Постоянно тръпна

в очакване на момента,

когато ще те зърна пак,

когато ще ме хванеш за ръка,

когато ще ми кажеш:

"Как живях без теб досега."

 

Мечти - бих казала,

но макар и да знам,

че тази съдба

ми е много далечна,

пак ще продължа

за теб да си мисля.

 

Хората са казали:

"Мечтаеш ли за нещо

толкова силно, то ще се случи."

Е, този път ще ги послушам!

Така че, любов,

почакай още малко,

когато ще те потупам по рамото

и ще ти кажа:

"Аз съм, не ме ли позна? Аз съм тази,

която очакваше!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Янчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....