18.04.2009 г., 20:42

Мечта

621 0 0

Разтревожена въртя се

във леглото,

не мога лицето ти

дори да видя.

 

Не идваш вече нощем

във топлите завивки,

нима мечтите ми

се сриват.

 

Поне на сън

те виждах ясно,

кой сега отне ми

чувството прекрасно?!

 

А може би е време

да заживея по-нормално,

да науча как да се владея

без твоето внимание изящно.

 

Няма чувствата

в пясък да заравям,

а ще ходя с високо

вирната глава.

 

Обичам те, но

не мога повече така,

чувствата на света ще изкрещя,

пък ако искаш ми подай ръка!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...