Разтревожена въртя се
във леглото,
не мога лицето ти
дори да видя.
Не идваш вече нощем
във топлите завивки,
нима мечтите ми
се сриват.
Поне на сън
те виждах ясно,
кой сега отне ми
чувството прекрасно?!
А може би е време
да заживея по-нормално,
да науча как да се владея
без твоето внимание изящно.
Няма чувствата
в пясък да заравям,
а ще ходя с високо
вирната глава.
Обичам те, но
не мога повече така,
чувствата на света ще изкрещя,
пък ако искаш ми подай ръка!
© Виктория Михайлова All rights reserved.