Apr 18, 2009, 8:42 PM

Мечта

  Poetry » Love
620 0 0

Разтревожена въртя се

във леглото,

не мога лицето ти

дори да видя.

 

Не идваш вече нощем

във топлите завивки,

нима мечтите ми

се сриват.

 

Поне на сън

те виждах ясно,

кой сега отне ми

чувството прекрасно?!

 

А може би е време

да заживея по-нормално,

да науча как да се владея

без твоето внимание изящно.

 

Няма чувствата

в пясък да заравям,

а ще ходя с високо

вирната глава.

 

Обичам те, но

не мога повече така,

чувствата на света ще изкрещя,

пък ако искаш ми подай ръка!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...