17.10.2005 г., 14:46 ч.

мечта 

  Поезия
889 0 5
Поле - безлюдно, пусто, голо,
пръстта на буци се реди
лехи за посеви готови,
но никой нищо не сади.

Едно плашило сред полето
разперило безпомощно ръце,
стои и гледа към небето
със тъжно глупаво лице.

Звезда политна към земята.
Плашилото във миг си пожела.
Усмихна се и тръгно под луната,
разривайки с краката си пръстта.

© Божидара Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??