Мечта
М Е Ч Т А
/една моя песничка на почти 40г./
На остров тих, неписан от поети,
неписан и на картата дори,
аз виждам го, той там е - на небето
и никой с мен не може да спорѝ.
На този остров виждам къща малка
с красиво дворче, пълно със цветя
и тишина, и песента на славей,
и ромона на морската вълна.
И ето го, красивото момиче,
излиза то от къщата сега
с усмивка на кораловите устни,
с очи – кристални езера.
Застанал сам /загледан в туй момиче/
под сянката на плачеща върба
и, о съдба към мене то притича,
целуна ме, погали ме с ръка.
И ето ме във мойта тъмна стая,
останал само с моята мечта,
а устните шептят, шептят във мрака
за моето момиче песента.
авт: Весо, 16.12.1979г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
