1.10.2018 г., 14:04 ч.

Мечта 

  Поезия » Авторска песен
521 1 3

                 М Е Ч Т А

/една моя песничка на почти 40г./

 

На остров тих, неписан от поети,

неписан и на картата дори,

аз виждам го, той там е - на небето

и никой с мен не може да спорѝ.

 

На този остров виждам къща малка

с красиво дворче, пълно със цветя

и тишина, и песента на славей,

и ромона на морската вълна.

 

И ето го, красивото момиче,

излиза то от къщата сега

с усмивка на кораловите устни,

с очи – кристални езера.

 

Застанал сам /загледан в туй момиче/

под сянката на плачеща върба

и, о съдба към мене то притича,

целуна ме, погали ме с ръка.

 

И ето ме във мойта тъмна стая,

останал само с моята мечта,

а устните шептят, шептят във мрака

за моето момиче песента.

 

авт: Весо, 16.12.1979г.

© Веселин Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??