Сама, ридаеща над пожелана бездна,
потапям спомена за твоя образ във сълзи.
С черни пипала към мен мечтата ми пълзи,
раздира ме отново и аз бавно чезна.
Колко илюзорна светлина сега копнея,
падайки надолу към всевечната си скръб!
Потапям те в сълзите си. Сама се давя в кръв,
обагрила света, докато аз бледнея...
Не познавам в теб реалността на бляна
нито илюзорната фактическа съдбовност,
не усещам - ти ли си лъжовен,
или аз съм изтъкана от прозрачна пяна? ...