Jul 5, 2007, 2:48 PM

Мечта

  Poetry
1K 0 0
Сама, ридаеща над пожелана бездна,
потапям спомена за твоя образ във сълзи.
С черни пипала към мен мечтата ми пълзи,
раздира ме отново и аз бавно чезна.

Колко илюзорна светлина сега копнея,
падайки надолу към всевечната си скръб!
Потапям те в сълзите си. Сама се давя в кръв,
обагрила света, докато аз бледнея...

Не познавам в теб реалността на бляна
нито илюзорната фактическа съдбовност,
не усещам - ти ли си лъжовен,
или аз съм изтъкана от прозрачна пяна?

Само знам, че те желая в моята разбъркана Вселена -
непонятен, нереален, необятен, но с усмивка.
Пък била тя смъртоносната напитка,
пък била тя и искрица в мойто спряло време.

Но желая те, при мене, пълнокръвен,
да оставиш своята следа всред мрачния ми път,
да ми държиш ръцете пред мига. Светът
да ме познае. Пък тогаз бъди безмълвен!

Ще го понеса. Ще потопя безмълвието ти отново
във плача си. Но мой бъди, за миг поне!
Пък тогаз пред нова бездна и сърцето ми да спре,
ще потопя тъгата си във слово.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...