Мечта на щурче
Едно щурче, във стаята ми скрито,
разпъваше лъка си ден след ден
и пееше ми песен, нежно, тихо,
омаен стих с повтарящ се рефрен.
Напяваше... и ставаше ми топло,
в очите се събираха сълзи,
лекуваше душата някак кротко
от раните във нея... чрез мечти.
Че има вън поляни, шир безкрайна,
небе със облачета пухкав сняг,
реки с проточени снаги омайни,
и върхове докосващи друг свят.
Морета бурни с приказни сирени,
влюбени в моряшките съдби
и брегове... от слънце озарени
и плискащи се във екстаз вълни.
Припомняше за лятото ухайно,
събрало аромата на страстта,
което влюбено отпиваше потайно
на глътки виното на младостта.
Това припяваше щурчето волно,
пренасяйки ме във вълшебен свят.
Там всичко бе красиво и... безспорно
мечтая... да съм в тази благодат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
