Едно щурче, във стаята ми скрито,
разпъваше лъка си ден след ден
и пееше ми песен, нежно, тихо,
омаен стих с повтарящ се рефрен.
Напяваше... и ставаше ми топло,
в очите се събираха сълзи,
лекуваше душата някак кротко
от раните във нея... чрез мечти.
Че има вън поляни, шир безкрайна,
небе със облачета пухкав сняг,
реки с проточени снаги омайни,
и върхове докосващи друг свят. ...