Не ме оставяй в дългата безбрежност
и тази вечер няма да заспя...
Един копнеж, една мечта за вечност,
държат ме будна чак до сутринта.
Не ме обричай на тиха неизвестност,
не чуваш ли моя зов в нощта..?
Душата ми е птица пъстроцветна,
криле ми дай със тях да полетя.
Не ме възпирай, нека да съм грешна,
от жадни устни искам да горя...
Дарявай ми от твойта свята нежност,
не ме заричай на тъмна самота...
© Пламена Владимирова Всички права запазени