Не ме оставяй в дългата безбрежност
и тази вечер няма да заспя...
Един копнеж, една мечта за вечност,
държат ме будна чак до сутринта.
Не ме обричай на тиха неизвестност,
не чуваш ли моя зов в нощта..?
Душата ми е птица пъстроцветна,
криле ми дай със тях да полетя.
Не ме възпирай, нека да съм грешна,
от жадни устни искам да горя...
Дарявай ми от твойта свята нежност,
не ме заричай на тъмна самота...
© Пламена Владимирова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
