9.09.2006 г., 21:27  

МЕЧТАНИЕ

982 0 8

МЕЧТАНИЕ

 

Мечта наречена очи,

мечта изречена със тях,

върни ме във живота,

небе... о, дай ми стряха!

 

Мечта, изгряваща в очи,

мечта, недаваща подслон,

искряща нежност и покой

на фееричен небосклон.

 

Мечта, наречена ръцe

е и устни, и любовни думи,

мечта, наречена лице,

сърцата бавно ни погуби.

 

Мечта, изваяла съдби,

докосвала сърце до тях,

вземи ме във живота си,

люби ме, без да те е страх!

 

 

Чар 09.09.06

....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...