9.09.2006 г., 21:27  

МЕЧТАНИЕ

980 0 8

МЕЧТАНИЕ

 

Мечта наречена очи,

мечта изречена със тях,

върни ме във живота,

небе... о, дай ми стряха!

 

Мечта, изгряваща в очи,

мечта, недаваща подслон,

искряща нежност и покой

на фееричен небосклон.

 

Мечта, наречена ръцe

е и устни, и любовни думи,

мечта, наречена лице,

сърцата бавно ни погуби.

 

Мечта, изваяла съдби,

докосвала сърце до тях,

вземи ме във живота си,

люби ме, без да те е страх!

 

 

Чар 09.09.06

....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...