9 сент. 2006 г., 21:27  

МЕЧТАНИЕ

987 0 8

МЕЧТАНИЕ

 

Мечта наречена очи,

мечта изречена със тях,

върни ме във живота,

небе... о, дай ми стряха!

 

Мечта, изгряваща в очи,

мечта, недаваща подслон,

искряща нежност и покой

на фееричен небосклон.

 

Мечта, наречена ръцe

е и устни, и любовни думи,

мечта, наречена лице,

сърцата бавно ни погуби.

 

Мечта, изваяла съдби,

докосвала сърце до тях,

вземи ме във живота си,

люби ме, без да те е страх!

 

 

Чар 09.09.06

....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...