Мечта наречена очи,
мечта изречена със тях,
върни ме във живота,
небе... о, дай ми стряха!
Мечта, изгряваща в очи,
мечта, недаваща подслон,
искряща нежност и покой
на фееричен небосклон.
Мечта, наречена ръцe
е и устни, и любовни думи,
мечта, наречена лице,
сърцата бавно ни погуби.
Мечта, изваяла съдби,
докосвала сърце до тях,
вземи ме във живота си,
люби ме, без да те е страх!
Чар 09.09.06
....
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
