Мечта наречена очи,
мечта изречена със тях,
върни ме във живота,
небе... о, дай ми стряха!
Мечта, изгряваща в очи,
мечта, недаваща подслон,
искряща нежност и покой
на фееричен небосклон.
Мечта, наречена ръцe
е и устни, и любовни думи,
мечта, наречена лице,
сърцата бавно ни погуби.
Мечта, изваяла съдби,
докосвала сърце до тях,
вземи ме във живота си,
люби ме, без да те е страх!
Чар 09.09.06
....
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
