Мечтания
712
0
0
В тъмна доба на тебе наречена,
отброявам с тъга часовете.
В русло дълго на Времето вечно
водопадът ми шеметно свети.
Есен пъстра дърветата шари
и събира лъчи във смолата.
Двупосочен се смее янтарът,
разположил зърна по полата ми.
Слънце грее, а тебе те няма,
как така преобърна света ми?
Във очите от сълзи пияни,
с пукот някоя мълния гръмне.
В тъмна доба отсъства луната,
вместо теб дето все ме целуваше.
По Вселената зов ще изпратя,
та дано от нощта да изплувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
