От слънцето забравено небето тихо плаче,
забърза се зарадвано роденото поточе.
Един паток заклати се, удари с клюн скалата
и камъче отцепи се, отнесе го водата.
От вихър разлудувано, заскача в камънаци,
под всяко мъхче ро́ви се за път и тайни знаци.
Сърцето му бушуваше прегърнало мечтата –
да бъде гост на слънцето в Дома на светлината.
Изхвърлено мъничето, от бурна нощ на пясък,
разбута процеп тъничък и що да види: Блясък!
Разпъ́рхала крилцата си над лъскавата слюда,
от лунен лъч обагрена – прекрасна пеперуда! ...