Мечтата
От слънцето забравено небето тихо плаче,
забърза се зарадвано роденото поточе.
Един паток заклати се, удари с клюн скалата
и камъче отцепи се, отнесе го водата.
От вихър разлудувано, заскача в камънаци,
под всяко мъхче ро́ви се за път и тайни знаци.
Сърцето му бушуваше прегърнало мечтата –
да бъде гост на слънцето в Дома на светлината.
Изхвърлено мъничето, от бурна нощ на пясък,
разбута процеп тъничък и що да види: Блясък!
Разпъ́рхала крилцата си над лъскавата слюда,
от лунен лъч обагрена – прекрасна пеперуда!
С краченце балеринено и кадифена стъпка
докосна го магически и то прошепна с тръпка:
- Къде нощува светлината, тоз дом да посетя?
Как път намери в тъмнината? От там ли долетя?
Крила си нямам, а до тук, вълната ме изхвърли…
Потрепна пеперудата, с крилцата го загърли.
Не можеше да чува, ни думичка да промълви,
но в чувство несравнимо, сърцето тайно се обви.
За полет по-далечен жадуваше, за топлина...
До камъчето речно, под избелялата Луна,
щурчето свило вятъра, подхвана серенада.
И в миг небесна мълния сля грохот и наслада...
От слънцето забравен, Октомври се разплака.
Сълзи тае́ни ронеше, тъй както влюбен чака
с химерната потребност за близост на душата...
и храм с мечтата вдига за дом на светлината.
Свързани произведения
Comments
-
Иване, благодаря за споделеното, радвам се да те видя!
-
Красив полет на мисълта. Приказен ритмичен стих. Моите поздравления!
-
Много благодаря отново!... Пеперудите не само, че не говорят, но наистина природата ги е лишила от възможността да чуват... но дали е лишение или Божи дар, кой знае.
-
Но смисъла на посланието забива цялото и при теб е просто, красиво и очарователно , като поточе как в рима се излива. Не съм виждал такава лекота с играта на пеперуда и светлина към цялото ни житие и всичките ни стремления. Явно на теб Господ ти говори в рими. Продължавай да ни радваш все так. И Благодаря , за думите ти мили.
-
Благодаря ви г-н Пенев, че сте възприели "мечтата" като олицетворение на пътя от раждането до възкресението... защо сме тук, наистина?!
-
Нямам думи. Без думи . Имам думи . Целия ни път от раждането към смъртта обхванал смисъла , защо сме тук и какво трябва търсейки да научим. Без думи скъпа ти си уникална.
-
Ех, че емоционално стихче, Юри! Благодаря.
-
Приказно е, Краси!
От малко, речно камъче
с красива пеперуда
ни стопля чудно пламъче
приказно и лудо! -
Благодаря ви Вили, Гавраил, Пепи и Стойчо - приказката продължава!
-
Хубаво е!
-
Красива приказка!
-
"И храм с мечтата вдига
за дом на светлината"
Чудесна находка! -
Прекрасно разказана история, ритъмна и образна.
Среща на две мечти за светлина и топлина, които под звука на цигулката на щурчето се сливат завинаги в една!
Впечатлена съм от начина, по който си пресъздала кръговрата на живота! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
