Мечтата
Мечтата
Имам си една Мечта,
почти като живота стара,
със мене винаги е тя-
гори, пламти, но не изгаря...
... И ей го, бряг един, скалист,
във сънищата само виждан,
но скитащ вятър поривист
избрал го е в нощта за пристан...
А на брега премигва фар,
незнайно от кого запален-
по черните води пожар
пробягва като знак сигнален.
До фара има малък дом
и там една Жена ме чака,
и с много нежност, мълчешком-
потъваме със нея в мрака...
... А искам още: и ако
във буря зла угасне фара
като извадено око,
да стана и да го запаля!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
