Мечтата де е ...?
Съмна и новият ми ден.
Той е мой и аз съм негов,
с хиляди въпроси в мен
и нормални грижи и тревоги ...
и с дежурното кафе -
с него съм възможен,
дори за радост ... Туй добре!
Но трябва нанякъде да тръгна,
накъде - не помня вече,
а трябва да вървя - до тъмно,
пътник е човека вечно ...
Работата. Пътя. И дома.
Отива той и пак се връща,
докато се слее неговият свят -
безкраен труд и къща ...
Докато накрая той забрави
откъде и закъде е тръгнал,
мечтата някъде оставил,
онази, за която съмва се и мръква ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
