valqka (Валентин Василев)
515 2124
3 ago 2015, 13:45

Мечтата де е ...? 

  Poesía
429 0 7

 

 

 

 

Съмна и новият ми ден.

Той е мой и аз съм негов,

с хиляди въпроси в мен

и нормални грижи и тревоги ...

и с дежурното кафе -

с него съм възможен,

дори за радост ... Туй добре!

Но трябва нанякъде да тръгна,

накъде - не помня вече,

а трябва да вървя - до тъмно,

пътник е човека вечно ...

Работата. Пътя. И дома.

Отива той и пак се връща,

докато се слее неговият свят -

безкраен труд и къща ...

Докато накрая той забрави

откъде и закъде е тръгнал,

мечтата някъде оставил,

онази, за която съмва се и мръква ...

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ева, Таничка, Насето, Мисана, Септ, Рени, Електра, Краси,Анастасия, благодаря ви от сърце за посещението, отзивите и оценките на този мой стих! Топли поздрави на всички!
  • онази, за която съмва се и мръква...
    Еееех, Валяк!
    Поздрав!
  • Поздравявам те! Малкото, простото ведно с големия въпрос!
  • "Кои сме? Откъде идваме? Накъде отиваме?" - трите въпроса, на които нито един от нас не получава отговор в рамките на този живот. Задаващият си ги, автоматически става религиозен.
    Добре е, че си ги задал и ти към себе си, Валентине и то в поетична форма. Това докосва и чувството се предава като вълна - в душите на следващите. Поздравление! Високо оценявам написаното.
  • Много истинско-това е ежедневието ни!
  • Не я забравяй!
  • Прекрасно и докосващо...!!!
Propuestas
: ??:??