Мечтая...
Мечтая за емоция, за дива страст,
за пясъка студен, полепнал между пръстите,
когато слеем в танц телата си през лятна нощ,
под пълната луна и погледа нахален на звездите,
…за хладни брегове и топли устни…
А знаеш ли, до вчера спряла бях!…
да чувствам красотата на деня, да имам и мечти, надежди,
че ще продължа да бъда… Като мъртва бях,
като празна мида, раковина…
До онзи миг, когато седнах на ръба,
на края на света… на нищото,
пред безкрайността рзтворила душа.
И спряла поглед в хоризонта,
където сливаха се във едно
земята сива, синьото небе, морето...
под мен с насмешка гледах дребни градове, села.
И аз седях си там - над всичко, над живота,
кипящ под моите крака,
и виждах колко са нищожни хората
със сивия си ден, пред тази красота,
колко всъщност кратко е да бъдеш,
колко лесно свършва всичко в тъмна суета...
Само крачка... само сантиметри имаше
и ме деляха от това, да полетя
над миналото и над живота,
отпуснала крака над пропастта...
Погледнах към пътеката, която ме доведе до скалата,
поискала да сляза и да продължа…
да дишам, да се боря
със скуката, със времето… - Видях ръка,
довела ме до тук, до края, до ръба... Да се събудя!...
Потънах в погледа пред мен, отпила от надежда, красота…
Дължа живота нов, наситен със емоции, на Него... и му благодаря!...
За какво мечтая ли?...
Да не се повторя този миг отново,
а да се запази чувството вълшебно завинаги…
и желанието… Да продължа!...
13.06.06г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рени Радева Всички права запазени
