Мечти
Мечтите ми са бели като сняг,
с едно зрънцé под него да порасне
и бликнало сред пролетен листак,
когато под снега му стане тясно.
Мечтите ми са малки като длан,
но писта са на диви пеперуди
и слънчев мед от чувството огрян,
сред който плувам, и живея лудо.
Мечтите ми са огнено море
в златистите отблясъци на порив
и щом небето с устни го допре,
събужда се, и литва да се бори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
