Мечтите ми са бели като сняг,
с едно зрънцé под него да порасне
и бликнало сред пролетен листак,
когато под снега му стане тясно.
Мечтите ми са малки като длан,
но писта са на диви пеперуди
и слънчев мед от чувството огрян,
сред който плувам, и живея лудо.
Мечтите ми са огнено море
в златистите отблясъци на порив
и щом небето с устни го допре,
събужда се, и литва да се бори.
© Милена Френкева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
