29.11.2008 г., 0:52

Мечти

789 0 2

Мечти

 

Мечтаех нощ и ден,

и в мечти времето се стопи,

а забравила бях да живея.

 

И докато мечтах -

животът покрай мен отмина,

отминаха и мигове неповторими.

 

А аз мечтах и мечтите се повтаряха,

но не живеех, а животът -

той никога, уви, не се повтаря.

 

Мечтах за щастие, а то отмина,

мечтах за любов, но тя ме разлюби,

мечтах за живот, а не живях.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...