29.11.2008 г., 0:52

Мечти

792 0 2

Мечти

 

Мечтаех нощ и ден,

и в мечти времето се стопи,

а забравила бях да живея.

 

И докато мечтах -

животът покрай мен отмина,

отминаха и мигове неповторими.

 

А аз мечтах и мечтите се повтаряха,

но не живеех, а животът -

той никога, уви, не се повтаря.

 

Мечтах за щастие, а то отмина,

мечтах за любов, но тя ме разлюби,

мечтах за живот, а не живях.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...