Nov 29, 2008, 12:52 AM

Мечти

  Poetry » Other
790 0 2

Мечти

 

Мечтаех нощ и ден,

и в мечти времето се стопи,

а забравила бях да живея.

 

И докато мечтах -

животът покрай мен отмина,

отминаха и мигове неповторими.

 

А аз мечтах и мечтите се повтаряха,

но не живеех, а животът -

той никога, уви, не се повтаря.

 

Мечтах за щастие, а то отмина,

мечтах за любов, но тя ме разлюби,

мечтах за живот, а не живях.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...