Мечти разпилени
Мечти разпилени
Мечти от вятър разпилени,
някъде заровени в пръстта.
Сякаш спомените споделени
погребани са в пепелта.
Няма ги мечтите наши, тъй красиви,
както бяха някога преди.
Как бяхме някога щастливи,
но съдбата болка отреди.
Като снежинки те се разпиляха,
покриха бялата Земя навред.
Като летните лъчи изгряха,
но си тръгнаха след теб.
Като есенни листа ли пожълтяха,
или заровиха се във шумака.
Като росни капки те се разпиляха
и някъде загубиха се в мрака.
И къде да ги потърся, нашите мечти,
като само спомен ми остана?
Тъмно всичко някак си стои,
дори надеждата за теб е разпиляна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
Продължавай все така, хубаво пишеш! Шестичка от мен 
