Мечти разпилени
Мечти разпилени
Мечти от вятър разпилени,
някъде заровени в пръстта.
Сякаш спомените споделени
погребани са в пепелта.
Няма ги мечтите наши, тъй красиви,
както бяха някога преди.
Как бяхме някога щастливи,
но съдбата болка отреди.
Като снежинки те се разпиляха,
покриха бялата Земя навред.
Като летните лъчи изгряха,
но си тръгнаха след теб.
Като есенни листа ли пожълтяха,
или заровиха се във шумака.
Като росни капки те се разпиляха
и някъде загубиха се в мрака.
И къде да ги потърся, нашите мечти,
като само спомен ми остана?
Тъмно всичко някак си стои,
дори надеждата за теб е разпиляна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
Продължавай все така, хубаво пишеш! Шестичка от мен 
