Мечти... сълзи...
Не една мечта или копнеж разпръснах,
Не една сълза за теб изплаках в нощта,
Не една целувка на устните разцъфна,
Но все сама живее моята душа!
Мечти аз толкова красиви пазех,
Но дълго плаках пак във мрака,
Без теб аз себе си жестоко мразех,
Но всичко в мене вечно теб ще чака!
Помни едно – до края тебе ще обичам,
Не мога от сърцето си да те изтръгна,
До днес, и навеки на теб ще се вричам,
Прости ми, но не мога да си тръгна!
Ти знай, когато искаш да се върнеш,
В сърцето ще срещнеш открити врати,
Щом пожелаеш мен отново да прегърнеш,
Ще възкресиш сега умрелите мечти!
За теб бих влязла аз в кървав бой,
За спасението на любов красива,
Макар да знам, че не ще бъдеш мой
Аз вярвам, някога ще съм щастлива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Николова Всички права запазени
