Мечтите ми
Копнежите при своя бряг ще се завърнат,
ще се завърнат заблудените мечти.
Не им се сърдя аз и пак ще ги прегърна,
дори да ме упрекваш и осъждаш ти.
И ако те във теб не могат да виреят,
тъй както кротко в мен живяха досега,
като децата топли сълзи ще пролеят
и ще си идат нежелани след това.
Без тях очите ми, дори да бъдат твои,
ще се превърнат в две угаснали звезди,
в два останали без екипажи кораба….
Ще ги обичаш ли такива ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
