Мечтите - моето богатство
По дяволите тристата ти коня,
запрашили по лустрото на дните.
Летейки, никога не моля,
и не събирам в силози мечтите.
Родени в сън, в очите ми потичат.
Разпръсвам ги по вятъра за сбъдване,
и те във мен отново се завръщат,
намерили сърцето си от случване.
Във тръпнещата длан на тишината
със пролетите ми рисуват пътища,
със лятото ухаят на цветятa,
в полетата на маковите сънища.
Във позлатените очи на есента
събират спомени за дъжд от лято,
а зиме пърхат със снежинкови крила
Мечтите - моето богатство.
Нали не мислиш, че ще заменя
мечтите си за твоите триста коня!?
Щом вярвам в тях, аз мога да летя,
без спънка - зрънце от съмнения!
запрашили по лустрото на дните.
Летейки, никога не моля,
и не събирам в силози мечтите.
Родени в сън, в очите ми потичат.
Разпръсвам ги по вятъра за сбъдване,
и те във мен отново се завръщат,
намерили сърцето си от случване.
Във тръпнещата длан на тишината
със пролетите ми рисуват пътища,
със лятото ухаят на цветятa,
в полетата на маковите сънища.
Във позлатените очи на есента
събират спомени за дъжд от лято,
а зиме пърхат със снежинкови крила
Мечтите - моето богатство.
Нали не мислиш, че ще заменя
мечтите си за твоите триста коня!?
Щом вярвам в тях, аз мога да летя,
без спънка - зрънце от съмнения!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
